Все някой

Поезия

157 3 1

След обацканите бузи...

между развеждащи се съпрузи.

След казаните думи грозни...

А ти не знаеш ли, защо?

Избухват атоми... клевети, ругатни!?

Защо бе, хора, нали се клехте...

За Бога, че в мъки, радост и тревога,

ведно, като скала ще се втвърдите!?

Най-стари сме на таз Планета...

Но не се научихме да не си вредим.

А после всички нам са криви...

Богове, моля ви, нам помогнете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aap (Ангел)

Благодаря,Приятели за подкрепата!Бъдете светлина в мрачното ни време!!!

2025-08-24T21:44:40+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0