Все по-категорично
Все по-категорично падат
на истините сенките в косите
и все по-трудно ги измивам –
сивеещи и присмехулни.
В неумолимите утра
понасям трудно светлината
и негримираните ми очи
остават все по-дълго празни...
И все по-често се препъвам
във хвърлена от някой дума –
боли като порезна рана,
посипана със сол от вятъра.
И все по-близка ми е болката
от предизвестените раздели,
и все по-малко искам да живея
във този паралелен свят,
където вече няма нищо мое,
освен един разлистен розов храст!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени