21.05.2007 г., 16:59 ч.

Все сама 

  Поезия
637 0 4
 

Петунии с цвят от коприна

ухаят във мрака.

Защо ми навяват тъга?

Щурчетата пеят,

но някак  самотни и тъжни

звучат цигулките им сега.

Звездите, и те

свенливо потрепват,

обградили бледата луна.

Дори ветрецът

е нейде поседнал -

и той ли тъгува в нощта...


Засвирете, щурчета,

по-весела песен,

скокни и ти, ветре, сега -

накарай цветя и звезди

да танцуват,

усмихни се, луна.

Приятели мои,

нали сте ми верни -

не ме оставяйте да тъжа.

Искам да пея,

от сърце да се смея,

а съм все сама...

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??