21 мая 2007 г., 16:59

Все сама 

  Поэзия
670 0 4
 

Петунии с цвят от коприна

ухаят във мрака.

Защо ми навяват тъга?

Щурчетата пеят,

но някак  самотни и тъжни

звучат цигулките им сега.

Звездите, и те

свенливо потрепват,

обградили бледата луна.

Дори ветрецът

е нейде поседнал -

и той ли тъгува в нощта...


Засвирете, щурчета,

по-весела песен,

скокни и ти, ветре, сега -

накарай цветя и звезди

да танцуват,

усмихни се, луна.

Приятели мои,

нали сте ми верни -

не ме оставяйте да тъжа.

Искам да пея,

от сърце да се смея,

а съм все сама...

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??