Все сама
Петунии с цвят от коприна
ухаят във мрака.
Защо ми навяват тъга?
Щурчетата пеят,
но някак самотни и тъжни
звучат цигулките им сега.
Звездите, и те
свенливо потрепват,
обградили бледата луна.
Дори ветрецът
е нейде поседнал -
и той ли тъгува в нощта...
Засвирете, щурчета,
по-весела песен,
скокни и ти, ветре, сега -
накарай цветя и звезди
да танцуват,
усмихни се, луна.
Приятели мои,
нали сте ми верни -
не ме оставяйте да тъжа.
Искам да пея,
от сърце да се смея,
а съм все сама...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены
