15.01.2011 г., 22:33

Все се заричам

1.2K 0 21

Все се заричам

 

Все се заричам да спирам да пиша!

Тез рими-трошички смешни

за маси пищни са просто излишни.

Но...хляб да хвърляш е грешно!

 

И затова сутрин, вечер в метрото

сбирам трошички в главичка.

Нощем, в леглото, навеждам челото

над нощви-лаптоп самичка

 

и пак замесвам тез стихчета смешни,

тип Улична превъзходна.

Стихчета-тест за  неинтелигентност,

но за душевност с мен сродна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Маани я тая интелигентност... за чувствата склероза няма!
  • чудесен!!!

  • Бравос, бравос!!!
  • Благодаря ви, приятели!
    Тази пародия на стих си беше чисто окване, да не кажа ругатня от моя страна, отправена спрямо моята дребна, жилава и своенравна муза. Два месеца ми се бяха заредили с температура,задух,плюс това се събраха куп спешни задачи за довършване,взех мъдрото решение да спра да пиша глупости в рими за месец два и точно тогава започна една...краста за писане, по -лоша и от кашлицата!
    Като гледам обаче каква чудесна(не се шегувам!) групичка сме се събрали тук, си мисля, че сродните души на уличните превъзходни са точно това, което винаги съм търсила! И не съжалявам, че го пуснах.
    Поздрави на всички, които се усмихнаха след прочитането!
  • МесИ, месИ, Петя!
    Всички "улични превъзходни" имат прекрасни очи - щото са правени с любов, а не насила чифтосани заради чистата порода!
    А очите са прозорците на ... кое?

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...