15.01.2011 г., 22:33

Все се заричам

1.2K 0 21

Все се заричам

 

Все се заричам да спирам да пиша!

Тез рими-трошички смешни

за маси пищни са просто излишни.

Но...хляб да хвърляш е грешно!

 

И затова сутрин, вечер в метрото

сбирам трошички в главичка.

Нощем, в леглото, навеждам челото

над нощви-лаптоп самичка

 

и пак замесвам тез стихчета смешни,

тип Улична превъзходна.

Стихчета-тест за  неинтелигентност,

но за душевност с мен сродна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Маани я тая интелигентност... за чувствата склероза няма!
  • чудесен!!!

  • Бравос, бравос!!!
  • Благодаря ви, приятели!
    Тази пародия на стих си беше чисто окване, да не кажа ругатня от моя страна, отправена спрямо моята дребна, жилава и своенравна муза. Два месеца ми се бяха заредили с температура,задух,плюс това се събраха куп спешни задачи за довършване,взех мъдрото решение да спра да пиша глупости в рими за месец два и точно тогава започна една...краста за писане, по -лоша и от кашлицата!
    Като гледам обаче каква чудесна(не се шегувам!) групичка сме се събрали тук, си мисля, че сродните души на уличните превъзходни са точно това, което винаги съм търсила! И не съжалявам, че го пуснах.
    Поздрави на всички, които се усмихнаха след прочитането!
  • МесИ, месИ, Петя!
    Всички "улични превъзходни" имат прекрасни очи - щото са правени с любов, а не насила чифтосани заради чистата порода!
    А очите са прозорците на ... кое?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...