Jan 15, 2011, 10:33 PM

Все се заричам

1.2K 0 21

Все се заричам

 

Все се заричам да спирам да пиша!

Тез рими-трошички смешни

за маси пищни са просто излишни.

Но...хляб да хвърляш е грешно!

 

И затова сутрин, вечер в метрото

сбирам трошички в главичка.

Нощем, в леглото, навеждам челото

над нощви-лаптоп самичка

 

и пак замесвам тез стихчета смешни,

тип Улична превъзходна.

Стихчета-тест за  неинтелигентност,

но за душевност с мен сродна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Маани я тая интелигентност... за чувствата склероза няма!
  • чудесен!!!

  • Бравос, бравос!!!
  • Благодаря ви, приятели!
    Тази пародия на стих си беше чисто окване, да не кажа ругатня от моя страна, отправена спрямо моята дребна, жилава и своенравна муза. Два месеца ми се бяха заредили с температура,задух,плюс това се събраха куп спешни задачи за довършване,взех мъдрото решение да спра да пиша глупости в рими за месец два и точно тогава започна една...краста за писане, по -лоша и от кашлицата!
    Като гледам обаче каква чудесна(не се шегувам!) групичка сме се събрали тук, си мисля, че сродните души на уличните превъзходни са точно това, което винаги съм търсила! И не съжалявам, че го пуснах.
    Поздрави на всички, които се усмихнаха след прочитането!
  • МесИ, месИ, Петя!
    Всички "улични превъзходни" имат прекрасни очи - щото са правени с любов, а не насила чифтосани заради чистата порода!
    А очите са прозорците на ... кое?

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...