valiordanov (Валентин Йорданов)
1832 1473
4.04.2009 г., 8:37 ч.

Все така 

  Поезия
616 0 10
Още помня, как дядо прокле
тия, дето бяха тогава властта
и във кръчмата с други мъже
си удави в ракия скръбта.
После седмица цяла мълча.
Сякаш бе във сърцето ранен.
Преживяваше всичко това,
казваше ми, че жали за мен.
Бях тогава невръстно хлапе.
Не разбирах защо му е криво.
Но когато животът ме взе,
тези думи в мен се забиват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??