Все така
Още помня, как дядо прокле
тия, дето бяха тогава властта
и във кръчмата с други мъже
си удави в ракия скръбта.
После седмица цяла мълча.
Сякаш бе във сърцето ранен.
Преживяваше всичко това,
казваше ми, че жали за мен.
Бях тогава невръстно хлапе.
Не разбирах защо му е криво.
Но когато животът ме взе,
тези думи в мен се забиват.
Дядо вече отдавна мълчи.
От студения камък ме гледа.
Той със своите влажни очи
сякаш пита за нашето време...
Все така е. Днес плюя ги аз.
Към сина си повтарям словата.
Има новости, ала същата власт
е опряла в народа камата...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вал, нали знаеш "Политикани" кога е писано... Нищо не се променя...
-
Поетичното ти перо прободе душата ми! Поздрав за силната творба!
-
Разплакваш ме... И моят дядо така... Ама съвсем същото.
-
Отново замисляш!
-
Стихът ти ме завладя и много ме натъжи!
За жалост си адски прав!
Поздравления за стиха! -
За съжаление, под небето
няма нищо ново!Стихът ми хареса,
привет! -
Аплодисменти... с този стих ме закова. Вярно, истинско, човешко, реалистично в идеалистичната надежда за България. Уникална поетична гражданска позиция. Радвам се, че не пропуснах.
-
...Моят дядо почина на връщане от поредното партийно събрание...На пътя...А само искаше по-добър живот за нас...Както и аз сега за дъщеря си!
Чудесен стих, Вальо! Благодаря!
Поклон пред паметта им! -
Търся винаги
строгите очи на дядо –
потънали там някъде…
… в началото
на „светлото бъдеще”,
родено в бодливата люлка
на понятието „Родина”.
А дядо, от звездите ме гледа…
И вяра ми дава…
Добро утро, Вальо! Що ли не извадим камата, а?
-
така е, поздравявам те
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
