13.08.2019 г., 14:57 ч.

Всеки август 

  Поезия
575 4 6

 

Всеки август по същото време
се пилея без цел из полето.
Яхвам слънцето смело, без стреме
и прегръщам самотни дървета.

 

Чучулиги ме водят напряко,
без пътека през угари морни.
А дъждецът, за мене заплакал,
ми върви по петите покорно.

 

Мравки сто ме посрещат с усмивка.
В своя скут все ме кани тревата.
Облак перест е кротка завивка,
с него привечер пак се намятам.

 

Всеки август по същото време
се усещам, че всъщност живея.
Любовта е зелена, зелена
и аз ставам частица от нея .

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??