Всеки август
Всеки август по същото време
се пилея без цел из полето.
Яхвам слънцето смело, без стреме
и прегръщам самотни дървета.
Чучулиги ме водят напряко,
без пътека през угари морни.
А дъждецът, за мене заплакал,
ми върви по петите покорно.
Мравки сто ме посрещат с усмивка.
В своя скут все ме кани тревата.
Облак перест е кротка завивка,
с него привечер пак се намятам.
Всеки август по същото време
се усещам, че всъщност живея.
Любовта е зелена, зелена
и аз ставам частица от нея .
© Нина Чилиянска All rights reserved.
