Aug 13, 2019, 2:57 PM

Всеки август 

  Poetry
573 4 6

 

Всеки август по същото време
се пилея без цел из полето.
Яхвам слънцето смело, без стреме
и прегръщам самотни дървета.

 

Чучулиги ме водят напряко,
без пътека през угари морни.
А дъждецът, за мене заплакал,
ми върви по петите покорно.

 

Мравки сто ме посрещат с усмивка.
В своя скут все ме кани тревата.
Облак перест е кротка завивка,
с него привечер пак се намятам.

 

Всеки август по същото време
се усещам, че всъщност живея.
Любовта е зелена, зелена
и аз ставам частица от нея .

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??