danisab (Ниела Вон)
214 312
21.12.2007 г., 15:13 ч.

Всеки ден я виждам... 

  Поезия
549 0 4

Всеки ден ясно я виждам,

красиво-бледа, тиха в скръбта си,

облича отънелите си дрехи

без чувство, че е у дома си.

От скромност чак се е намразил

малкият апартамент,

години само болка пазил

и ни един затоплящ сантимент.

Празници и делници са плели

черга  в еднакви цветове,

искали са да лежат в дантели,

но конци са нямали и весели ръце.

Тихичко са бъбрели за нея,

защо страхува се да се засмее,

няма слънчева неделя,

в която младостта й да я сгрее.

Всеки ден я виждам, остаряваща,

наметнала на кръпки вече одеалото

на оскотялата съдба влудяваща.

Всеи ден се виждам... В огледалото...

 

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??