21.11.2008 г., 19:06 ч.
Всеки път
Всеки път ти за мен си откритие.
Всеки път аз се питам: "- Какво ли
търся пак?"... И защо в мен долита
неспокойна и трепетна воля
да съм с теб... хей така... да мълчим...
или просто без цел да говорим,
но да знам, че си тук, че те има,
само ти сред милиардите хора,
недостъпна, желана, красива...
Да копнея за твоето тяло,
без да мисля, че пак си отиваш,
че си с друг... И защо след раздяла
в мен остава кошмарна вселена
от досада, от смачкани чувства...
Аз не знам ти какво си за мене...
Може би любовта е изкуство,
непонятна история в мрака,
светла драма, нелепа измама...
Или може би аз съм глупак...
Или просто я няма... Не знам!
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво! Много хубав стих.
-
Има я! Ти знаеш къде е, но май те е страх да и го кажеш!
И аз съм така приятелю.
Поздрав за стихът!
И не чакай, кажи и го!
-
Или просто я няма...и няма.
Шегувам се, разбира се!Има я и Тя е най-вълнуваща, когато знаеш, че я губиш след миг и ще трябва да тръпнеш в очакване, докато се появи отново.Поздрав от една Донкихотка! -
Поздрави, Кадифена! И аз се радвам, че си тук! Без шега!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Страшно много ми хареса!!!
Браво!!!