21.04.2015 г., 7:55 ч.

Вселената изпи сълзите ми 

  Поезия
511 0 0

 

Вселената изпи сълзите ми

и ги превърна в ситен дъжд.

Нали обичаше като вали,

така казва всеки мъж.

 

Вселената ми взе душата,

не ти – не се гордей.

Ти си човек, а аз съм космос,

нали обичаше да пееш – пей.

 

Пей така, за да мога да те чуя

чак на другия край на света.

Но ти занемя, нали?

А в твоя свят има ли тъга?

 

Вселената изпи сълзите ми,

душата и тялото ми също.

Взе всичко, което съм имала.

А дали понякога ги връща?

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??