19.09.2017 г., 22:01 ч.

Всички извървени разстояния… 

  Поезия » Философска
376 1 6

Всички извървени разстояния…

 

В бездумието истина откривам,
завързана на възел, тя гори,
със мислите си облаци оплитам,
във моите пречистени очи.

 

Изгрява в мен зората като копие,
насочено в наземната си цел,
във профил и в анфас – подобие
на вечния човешки безпредел.

 

И пак се раждам, преболяла ужаса,
на тихата телесна топлина,
попаднала отново в пъкала,
се свързвам само с твойта тишина.

 

Във зъбите си стиснала разпятие,
аз боса скитам в немите поля,
със ветровете в звездно съзаклятие,
калявам свойта воля и тъга.

 

Отново ще лети душата ми,
над райските морета и гори,
за сетен път раздиплили копнежа си,
ще се прелеят нашите следи.

 

Накрая Бог ще сложи очертания
на нова вечност в общата съдба
и всички извървени разстояния
ще възродят от пепел любовта.

 

18.09.2017г.
Елица

© Елица Георгиева Всички права запазени

Размисли продиктувани от строфите на Станимира Вълчева (sestra.blog.bg):
"Не си надничат в очи силните

освен ако не си застанат на пътя."

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??