Всички извървени разстояния…
Всички извървени разстояния…
В бездумието истина откривам,
завързана на възел, тя гори,
със мислите си облаци оплитам,
във моите пречистени очи.
Изгрява в мен зората като копие,
насочено в наземната си цел,
във профил и в анфас – подобие
на вечния човешки безпредел.
И пак се раждам, преболяла ужаса,
на тихата телесна топлина,
попаднала отново в пъкала,
се свързвам само с твойта тишина.
Във зъбите си стиснала разпятие,
аз боса скитам в немите поля,
със ветровете в звездно съзаклятие,
калявам свойта воля и тъга.
Отново ще лети душата ми,
над райските морета и гори,
за сетен път раздиплили копнежа си,
ще се прелеят нашите следи.
Накрая Бог ще сложи очертания
на нова вечност в общата съдба
и всички извървени разстояния
ще възродят от пепел любовта.
18.09.2017г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
