... от жегата вън... От скритите погледи.

Безветрието кани мухите на пир –

да похапнат остатъци.

Да откраднат от просяка.

Всички сме леко изнервени –

и не носим бельо.

Слизам на хлад сред народа –

да чакам метрото.

Някой път, в близкото бъдеще,

когато животът ни девалвира,

ще скочим от покрива на етажната собственост.

Леко шокирани.

И понеже сме малко напрегнати,

всички ние, всеобщо,

всеки миг е оръжие в ръцете на Бог,

всяка мисъл е остров.

Навред еколози – платени.

Нормалността – блян.

Хора и кучета изчезнаха там...