Всички сме малко напрегнати
... от жегата вън... От скритите погледи.
Безветрието кани мухите на пир –
да похапнат остатъци.
Да откраднат от просяка.
Всички сме леко изнервени –
и не носим бельо.
Слизам на хлад сред народа –
да чакам метрото.
Някой път, в близкото бъдеще,
когато животът ни девалвира,
ще скочим от покрива на етажната собственост.
Леко шокирани.
И понеже сме малко напрегнати,
всички ние, всеобщо,
всеки миг е оръжие в ръцете на Бог,
всяка мисъл е остров.
Навред еколози – платени.
Нормалността – блян.
Хора и кучета изчезнаха там...
© Константин Дренски All rights reserved.
