Всичко
954
0
3
Мечтите си ти дадох,
сърцето, то е твое,
и душата ме предаде,
останах пак сама.
Нощта е пак студена,
вали пороен дъжд,
в мен нищо не остана,
само наглост и тъга.
Не мога да преглътна тази вина,
искам да крещя
от болка и самота,
и затова ти казвам сбогом,
защото не мога повече така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Лазарова Всички права запазени
