Oct 6, 2007, 12:05 PM

Всичко

Poetry

955 0 3

Мечтите си ти дадох,
сърцето, то е твое,
и душата ме предаде,
останах пак сама.

Нощта е пак студена,
вали пороен дъжд,
в мен нищо не остана,
само наглост и тъга.

Не мога да преглътна тази вина,
искам да крещя
от болка и самота,
и затова ти казвам сбогом,
защото не мога повече така.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

По детски обичащо и наивно, но хубаво. С обич.

2007-10-06T19:27:21+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Хубавко!Вярвам,че ще пишеш още по-добре!
Прегръдка!

2007-10-06T19:02:52+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Учи, миличка, учи и... МНОГО чети!
Дерзай и успех!
Поздравче с усмивка!

2007-10-06T17:27:50+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0