4.02.2007 г., 12:35

Всичко е бяло

1.1K 0 7

Всичко е бяло


Днес мойто утро е толкова бяло
(до заслепяване чак)
Звездите валят и са бели,
градът е разцъфнал и бял,
комини, поле и пътека
прошепват ми бяла шега.

Дърветата мрачни и сиви до вчера
/днес бели-мечтатели пак/
над мен са разтворили клони
и канят ме в снежен дворец
на танци и с тях да се гоня.

Дори ранният глас на премръзнала птица
по своему бял и лиричен звучи.
Политнала мигом от клон на ела,
оставя в душата ми  бяла следа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...