Всичко е... Сега
| На два пъти умирах | ||
| и два пъти видях аз светлината. | ||
| И връщайки се, не разбирах | ||
| къде е истината и лъжата. | ||
| Не се шегувам! Не познавах никой! | ||
| Говореха ми някакви неща. | ||
| Не можех и да реагирам. | ||
| Аз виждах... размазани лица. | ||
| Но върнах се!...И осъзнах, | ||
| че всичко, ама всичко е -Сега! | ||
| На тебе, Господи, благодаря! | ||
| И зная... бдиш до други... | ||
| и сега... | ||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
Поздравления за мъдрия стих!
