| На два пъти умирах | ||
| и два пъти видях аз светлината. | ||
| И връщайки се, не разбирах | ||
| къде е истината и лъжата. | ||
| Не се шегувам! Не познавах никой! | ||
| Говореха ми някакви неща. | ||
| Не можех и да реагирам. | ||
| Аз виждах... размазани лица. | ||
| Но върнах се!...И осъзнах, | ||
| че всичко, ама всичко е -Сега! | ||
| На тебе, Господи, благодаря! | ||
| И зная... бдиш до други... | ||
| и сега... | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Поздравления за мъдрия стих!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
