12.11.2010 г., 14:47

Всичко, което ни свързва

945 0 3


I.

Всичко, което ни свързва,

е онзи спомен,

че те познавам отпреди.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нежното Ласо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Хлапе! :>
  • Не бях влизала от толкова дълго време....това е първото "нещо", което прочитам след толкова странстване....Винаги съм харесвала всичко твое.....и това е..просто е излишно да "кажа", че е страхотно..за това няма да "кажа" нищо..само ще продължа да чета.
    Поздравявам те..и много ми липсваше !
  • ???
    Гери, поднасянето на моментите ти емоционални състояния на аудиторията на Откровения под формата на "поезия" е нещо, което очаквах да си преодоляла за последните две години.

    Относно разсъжденията ти, учуден съм от буквалността и повърхностния поглед като за везна.

    Ей ти нещо примерно, скалъпено за минутка:

    "Всичко, което ни свързва
    е жаждата ни за живот.
    И страхът, че той се свършва...
    а с него и
    всичко, което ни свързва."
    --
    Кашмирски, 12.11.2010

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....