Няма аз от вас да крия – искам да съм жив!
Не желая делника си призрачен и сив.
Може утре да се срещна тихо със смъртта,
може в миг да се удавя или изгоря.
Може НЛО да кацне точно пред дома,
чудо, невидяно още, да сломи духа;
да се разрази стихия и разлей потоп,
зъл тиранин да ми сложи дяволски хомот.
Може утре да задухат силни ветрове,
светлината да угасне в синьото небе.
Може атом да обгърне цялата земя,
да не могат дълго време да цъфтят цветя.
Може някакво влечуго да ми стори зло,
може да се случи друго – де да знам какво!
Затова свирепо браня свойта свобода –
нищо, че блести в очите мъничка сълза.
Времето самò ще каже – бях или не бях,
колко тих и безметежен свой живот живях.
Страшно искам, чак до края, да съм окрилèн,
а пък ти, Читателю, бъди благословен!
© Росен Гъдев Всички права запазени
За мен твоите стихове са храна за душата ми!
Прегръщам те!