21.03.2009 г., 10:53

Всичко наопаки

1.3K 0 1

ВСИЧКО НАОПАКИ

Тъмнината в ъгъла блести

тъй силно, че ме заслепява.

Водата и тя започна да гори,

а морето, напук на теб, решило е да остарява!

 

Туй всичкото се случва, знай,

как трудно е да се опише с думи,

не искам аз сърцето ти, дерзай...

Щом не искаш да има нещо помежду ни!

 

Всичко наопаки ще е, помни,

раят - ад, смъртта - живот...

На морето ще се молиш да върне миналите дни,

защото сърцето ти ще стане на компот!!!

 

И стига толкоз романтична съм била!

Писна ми от всичко вече!!

В стиховете ми все думи кат` "любов" ,"лъжа".

Не искам да те виждам аз, човече!!!

 

По владиславски да ти тегля аз една,

мисля, че дойде и твойто време.

По-лесно ще е май така.

Много важно, че някоя си щяла от мен да те отнеме.

 

Край! И точка слагам тука.

Нещастник, нищо не си ти за мен.

Сам ти изхвърли се на боклука,

камионът ще прибере те вдругиден.

 

Айде стига вече, че горкият

почна да си мисли "Как" ,"Какво".

Ти собствената си душа уби я

и даже не разбра защо!

 

И после - смях и подигравки,

виж се - жалък си съвсем.

И започваш с новите заявки,

защото си един голям КРЕТЕН!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...