Всичко си има цена
Гледах през стъклото
върволица пъстроцветна,
всеки носи си теглото,
някой някъде присветва
от радостна вест,
от искреност навременна,
от неприкрит интерес
към талантливост бременна.
Всеки ден гледам потока,
от него част да съм искам,
но ми изтича срока
и кой ще поеме риска...
Витринно съм хубава още,
а и стъклото послъгва.
Никой не вижда нощем
как хубостта си тръгва.
Един ден видях те отсреща,
пресече и спря се пред мен.
Колко струва мацката гореща,
седяща в новия ти ситроен?
Тя посочи ме с възхита,
намаленията са толкова идейни.
Продавачката свали ме... Свита...
От днес Любов съм нейна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
Страхотно!Браво!
