28 янв. 2008 г., 11:52
Гледах през стъклото
върволица пъстроцветна,
всеки носи си теглото,
някой някъде присветва
от радостна вест,
от искреност навременна,
от неприкрит интерес
към талантливост бременна.
Всеки ден гледам потока,
от него част да съм искам,
но ми изтича срока
и кой ще поеме риска... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация