31.10.2006 г., 10:46

всичко си за мен

1.1K 0 2

Обичам те, съжалявам за това,
прости ми за тези мои слова.
На този свят само ти единствен беше с мен,
на този свят без теб е първият ми ден!
Приятел истински ми беше, най-добрия в живота мой,
а може би била съм грешка в живота твой?
Всичко споделях, радост, болка и тъга...
Но какво от това? Нали отново съм сама?
Сега, когато всичко свърши,
сега, когато всички чувства ни напуснаха,
си мисля, че ангелите ни напуснаха...
Защо го мисля ли? Помниш ли преди?
Двама наскърбени, двамата щастливи,
двамата назад и отново двамата напред!


Слушай ме сега! Не казвай нищо, замълчи!
Всичко от сърце исках да ти дам,
да не почувстваш това, какво е да си сам!
Дори по отделно да вървим в следващите дни,
винаги до теб ще бъда, запомни!
Дори и с омраза да гледаш моите очи,
те винаги ще те обичат, дори в сърцето да горчи!
Да! В сърцето ще горчи, силно ще боли...
Но знаеш ли? То ще спре да кърви,
болката и самотата горчива убива,
за сърцето спасение няма, то просто умира!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елен Ривес Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...