Oct 31, 2006, 10:46 AM

всичко си за мен

  Poetry
1.1K 0 2

Обичам те, съжалявам за това,
прости ми за тези мои слова.
На този свят само ти единствен беше с мен,
на този свят без теб е първият ми ден!
Приятел истински ми беше, най-добрия в живота мой,
а може би била съм грешка в живота твой?
Всичко споделях, радост, болка и тъга...
Но какво от това? Нали отново съм сама?
Сега, когато всичко свърши,
сега, когато всички чувства ни напуснаха,
си мисля, че ангелите ни напуснаха...
Защо го мисля ли? Помниш ли преди?
Двама наскърбени, двамата щастливи,
двамата назад и отново двамата напред!


Слушай ме сега! Не казвай нищо, замълчи!
Всичко от сърце исках да ти дам,
да не почувстваш това, какво е да си сам!
Дори по отделно да вървим в следващите дни,
винаги до теб ще бъда, запомни!
Дори и с омраза да гледаш моите очи,
те винаги ще те обичат, дори в сърцето да горчи!
Да! В сърцето ще горчи, силно ще боли...
Но знаеш ли? То ще спре да кърви,
болката и самотата горчива убива,
за сърцето спасение няма, то просто умира!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елен Ривес All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...