Когато съм на пътя, обсипан от сълзи, намирам си живота, а той не може да продължи. Последен дъх поел съм, докосвам пак деня, за последно виждам светлината, преди слънцето да се е сляло с нощта. Крещя безпощадно, боря се с тази тъмнина, водеща към мрака, тишината, самотата и студа. Вятърът обгръща моите коси, посивели от тъга, сковава празните ми мисли в съмнения, омраза и мъгла. В този миг сърцето дори мълчи, душата ми окована пищи. Кръвта бавно се стича по неподвижните ми длани, празнота и мрак отново и пак… Всичко в мен гори, а сърцето, сърцето боли. Черно е небето, няма капка звезден прах. Пусто е полето, където последно сякаш аз живях, Студено е сърцето, ранена е душата, мъртва е плътта и всичко в мен.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.