Всяка сутрин

Всяка сутрин небето изгрява,

оцветено за мене блести.

Всяко сутрин душата открива

в бели облаци светли мечти.

Планината е синя, прекрасна,

тъй далечна загадъчно спи,

чака слънцето с обич да стопли

върховете ѝ в златни лъчи.

Всяка сутрин за тебе си мисля,

всяка сутрин до мене си ти.

Всеки изгрев отново докосва

с цветовете на есенни дни.

Тази обич в сърцето си нося

с най-красивите земни сълзи.

Приеми я такава безкрайна,

тя е в сините мои очи!

           Мария Мустакерска