Всяка вечер звездите поглеждам
Всяка вечер звездите поглеждам
Всяка вечер звездите поглеждам,
разпитвам за теб, а те си мълчат.
Разбърквам ги всички и пак ги нареждам,
в тишина от симфония глухо звучат.
Подсмихват се плахо, игриво намигат,
закачат ме леко с нежни, златни лъчи.
Отвисоко ме гледат, в съня ми пристигат,
но защо всяка една упорито мълчи?!
Май пътя към теб осветяват и сочат,
но защо не разбирам звезден език?!
Точат се дните и нощи се точат,
но все не намирам красивия лик…
А те си играят, безгрижно танцуват,
дали не изписват твоето име?!
Май твоя портрет със злато рисуват,
с надпис вляво – „Чакам, ела, намери ме!“
Тръгвам след тях, искам теб да открия,
знаеш отдавна, че теб пожелах.
Искам любов и всичко от тебе да пия,
а ти, дали ме желаеш и до днес не разбрах?!
Видях те, с усмивка, с красиви очи,
познах те, прекрасна моя звезда,
момиче, което с чувства мълчи,
но в сърцето оставя дълбока следа.
30.06.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
