18.04.2008 г., 11:02

Всъщност... 

  Поезия » Философска
1813 1 21

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не съм ти изчела всичко, а трябва (:
    Това е адско!
  • Не знам как съм пропуснала да му сложа една шестица на тоя хубав стих!
  • Браво!Един много хубав стих е това - поздрави
  • Защото...без болката няма смисъл
  • Всъщност е мнго хубаво
  • не бе, вкарвам психарии
  • Добър си!!!
  • без своята Тъга съм загубен
    ...а междувпрочем, защо ни е Истинския жинот, при положение, че можем да имаме толкова много красиви Сънища... да си подавяраве усмивки... и радост там, на... Ягодовите поляни...
  • Защо ни е болка ли? За да усетим истинския живот! А, Всъщност, много ми хареса, земляко! И пусни тъгата по Дунава, той ще я отнесе
  • Тази депресия много добре ти се е отразила!
  • Много харесвам това,което пишеш.Добър си!Нататък просто ще замълча........................................................................................................................................................................................................
  • тъжен съм и тъжен и тъжен и тъжен и тъжен и тъженитъженитъженитъженитъженитъженитъжен...
  • В хаоса се ражда истината!
    Да се научим да го владеем, това е изкуство!
    А стихът е супер!
  • понякога искам просто да заплача като бебе Даже доста често
  • Всъщност...казваш много житейски истини...
    понякога меланхолията върши чудеса...
    Хубав стих!
  • Харесах!!!
  • меланколичен заряд...
    всъщност от...до - нали ни подсеща,
    вземи белия лист и дай пак !
    стиховете ти коват мъдрост.
    поздрави !
  • Хм, направо си зареждащ с тези мисли!
    Не е лошо и да посядаш отвреме навреме пред празни листи
    Поздрави и от мен!!!
    Благодаря ти!
  • абе, вчера нещо зациклих пред пишещата, бях свършил и цигарите и ме удари на неква екзистенциялна депресия... И се роди тоя стих, без много много да изнасилвам думитеРадвам се, че ви е харесал, че сте успяли да трансформирате отново буквите в мисли а мислите в... чувства. Това е целта ми когато пиша.
  • Болката не е толкова интересна, колкото страхът от нея... А тя може да бъде и вдъхновение.
  • И като го прочетох, страшно много ми хареса, всъщност..
Предложения
: ??:??