17.09.2013 г., 11:32

Втори шанс

615 0 0

Злокобен дъх – антракс и хероин

И още нещо – може би депресия...

(Все улични – като самия него)         

През остри зъби и очи светлозелени

Говорят ми за думи болезнено недоизказани

И за мрачно несбъднатите му мечти...

 

Може времето на вън да е идеално,

но във него металичен дъжд вали...

 

„Погледни небето и го погали, то е толкова хубаво, погледни!”

Опитал се (някого си, някъде си) да го убеди...

И животът напуснал, не тялото

Ала недокоснатата му от никого душа...

 

Ще се опитаме да я докоснем ние -

Аз, Добротата и Радостта.

Ще намерим за духовния му антракс лек...

Хероина от улиците му ще спрем...

Ще му прошепнем всичките си думи...

Пък, ако ще и да останем без език!

 

И мечтите му ще сбъднем - всичките, но без една -

Онази... най-натрапчивата... във която си отива,

Защото наранил го е светът....

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Незнайна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...