Вторник
"Вторник е добрият ден, в който идваш ти..."
Отива ми да те сънувам. Точно теб!
На нощите ми някак си прилягаш.
Върху онази необятна сънна степ
когато трескавата ми душа поляга,
се спуска деликатна мека тишина
като воал ожидана утеха,
усещам под главата си любящата ръка
и на душата ми е вече леко, леко...
Долавям стъпки. Силует на мъж
от мрака някъде изплува,
а после става светло. Изведнъж.
Полуизправям се. Не мога да се налюбувам
на ярката осанка. Дали си божество,
призвано мене, смъртната, да пази?
Не се замислям. Все ми е едно
с безсмъртна обич щом ме награждаваш.
Обичам добротата ти, искреността,
дори чаровните ти малки тайни,
целящите ме изненади, щедростта,
но твоят глас направо ме замайва!
Ела! От тишини свирепо ме боли.
Не са ми нужни нито сън, ни ложе,
а акустичните, разнежващи стрели
от щастие. Да те обичам ми подхожда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
