15.04.2010 г., 10:53

Вторник

640 0 1

Вторникът ми е зелен,

вторият работен ден.

Уж спокоен този цвят е,

ала виж - едва обяд е,

пък бюрото ми се скрило,

с документи се покрило.

Пак усещам буря,

как, кое, къде да туря.

Всички днес са рано станали

и за работа са се захванали.

Всеки иска бързо, спешно

да се свърши всичко днешно.

Хайде, хайде, няма време,

все едно трева пасем.

Всички бачкаме усилено,

кат шейна сме се засилили.

Ала никой не цени

нашите работни дни.

Гладна съм, уви, не знам

днес ще мога ли да ям.

Няма обедна почивка,

има пак оперативка -

да решаваме големи

куп задачки и проблеми.

Някой пак е сгазил лука,

май е влезнал, без да чука

някъде при някой шеф,

развалил е нечий кеф.

И сега обсъждаме,

строго го осъждаме.

После пак в тръстиката

хващаме мотиката.

Кòпаме до късно пак,

тръгваме си в полумрак.

Втори ден е зор голям,

как ще издържа не знам

в този стрес на тази ера,

във която все треперим.

Време е за отдих вече.

Хайде, лека нощ, човече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Бузова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...