19.02.2011 г., 14:17 ч.

Вторник 

  Поезия » Любовна
718 0 0

ВТОРНИК

Вторник дойде и слънцето изгря отново,
излетяха птиците от своите гнезда,
всичко разцъфтява
и радостта на всеки е голяма...
Само аз стоя във ъгъла сърдито,
със сърце свито - като жесток юмрук,
пропаднал надълбоко,
ненамиращ смисъл във живота...
Нима не разбра -
за теб живея
и копнея единствено теб...
Днес проклинам своите грешки,
които дяволът сякаш ме накара да направя...
Защо ме остави сам във мрака,
сам да слушам песента на тишината?!
Готов съм
пътя вечен да премина,
планини високи да прекося,
реки дълбоки да преплувам,
в огъня горещ за теб да вляза
и на  смъртта гръб да обърна -
само за да мога пак да те прегърна...
Не знам защо държиш ме в тези тежки окови -
кървящ, ранен, глух и ням,
останал като дете без майка - сам...
Макар безпомощен - готов съм
глава на дръвника суров да сложа
и всичко отведнъж да свърши,
щом не искаш с устни мойте устни да потърсиш...


                               
                                   

© Тангра Перник Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??