19.02.2011 г., 14:17

Вторник

1.1K 0 0

ВТОРНИК

Вторник дойде и слънцето изгря отново,
излетяха птиците от своите гнезда,
всичко разцъфтява
и радостта на всеки е голяма...
Само аз стоя във ъгъла сърдито,
със сърце свито - като жесток юмрук,
пропаднал надълбоко,
ненамиращ смисъл във живота...
Нима не разбра -
за теб живея
и копнея единствено теб...
Днес проклинам своите грешки,
които дяволът сякаш ме накара да направя...
Защо ме остави сам във мрака,
сам да слушам песента на тишината?!
Готов съм
пътя вечен да премина,
планини високи да прекося,
реки дълбоки да преплувам,
в огъня горещ за теб да вляза
и на  смъртта гръб да обърна -
само за да мога пак да те прегърна...
Не знам защо държиш ме в тези тежки окови -
кървящ, ранен, глух и ням,
останал като дете без майка - сам...
Макар безпомощен - готов съм
глава на дръвника суров да сложа
и всичко отведнъж да свърши,
щом не искаш с устни мойте устни да потърсиш...


                               
                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тангра Перник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...