Миг31
193 1289
20.01.2024 г., 22:02 ч.

Вяра 

  Поезия
239 7 4

В студеното,
времето забавя своя ход,
а без Вяра то съвсем замира.
Неприет и отвергнат ли е Бог,
душата неудовлетворена си отива.

Вярата живее в сърцето,
Тя е онази мъничка искра,
с която светят очите на детето,
която сее из ефира доброта.
Вярата енергия е най-чиста,
пътеводна, ярка Светлина,
изворна вода жива, бистра,
най-кратък път,
към сътворяването на мечта.
Вярата е и чувство на копнежност,
към онази най-далечна висота,
неподправена, благородна нежност,
даряваща човека с непонятна красота.

Защо написах тези строфи?!
Сами дойдоха по вятъра в нощта,
попиха в мен премръзнали и боси,
разцъфна пролет  в моята Душа!

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми '' Вяра'', особено
    '' Сами дойдоха по вятъра в нощта
    попиха в мен премръзнали и боси,
    разцъфна пролет в моята Душа...''
    Да ти призная честно, рядко се отбивам в ''поезия'', но вече ще го правя по-често, обещавам.
  • Поздравления! Чудесно е!
  • Чудесно написано, МИГ!
    Поздрави!
  • Без Вяра няма Вярност...
Предложения
: ??:??