Миг31
186 1284
20 янв. 2024 г., 22:02

Вяра 

  Поэзия
108 6 4

В студеното,
времето забавя своя ход,
а без Вяра то съвсем замира.
Неприет и отвергнат ли е Бог,
душата неудовлетворена си отива.

Вярата живее в сърцето,
Тя е онази мъничка искра,
с която светят очите на детето,
която сее из ефира доброта.
Вярата енергия е най-чиста,
пътеводна, ярка Светлина,
изворна вода жива, бистра,
най-кратък път,
към сътворяването на мечта.
Вярата е и чувство на копнежност,
към онази най-далечна висота,
неподправена, благородна нежност,
даряваща човека с непонятна красота.

Защо написах тези строфи?!
Сами дойдоха по вятъра в нощта,
попиха в мен премръзнали и боси,
разцъфна пролет  в моята Душа!

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми '' Вяра'', особено
    '' Сами дойдоха по вятъра в нощта
    попиха в мен премръзнали и боси,
    разцъфна пролет в моята Душа...''
    Да ти призная честно, рядко се отбивам в ''поезия'', но вече ще го правя по-често, обещавам.
  • Поздравления! Чудесно е!
  • Чудесно написано, МИГ!
    Поздрави!
  • Без Вяра няма Вярност...
Предложения
: ??:??