25.10.2007 г., 10:02

Вяра

1.4K 0 6
                                             Отдадох ти се изцяло,
                                             но ти се подигра с мен,
                                                вярвах ти напълно,
                                                  но ти ме излъга,
                                           подарих ти сърцето си,
                                                но ти го захвърли,
                                            показах ти любовта си,
                                               но ти не ми отвърна,
                                          исках да останеш завинаги,
                                                 но ти замина си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чочо ИсТинкОв Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зависи в кое отношени питаш колко вяра и колко надежда имам.
    Иве много е хубав този стих благодаря.
    Благодаря на всички че минахте да ме видите
  • Борба

    "Ще бъдеш нещастен и беден!" -
    продума му громко съдбата.
    Той мълком изслуша я бледен,
    но гордо пак вдигна главата.
    "Нещастен и беден?! Защо ли?
    Не! Всичко възможно ще сторя!
    Не искам аз глад и неволи,
    аз млад съм - готов да се боря!"

    Па почна с живота борбата
    с ръце си яки и млади
    и с разума светъл в главата
    ей щастие той си съгради.
    Па с радост наокол погледна,
    доволен потри си ръцете;
    с усмивка изправи се ледна
    съдбата и всичко помете...

    Но никак това го не стресна,
    строежа той почна наново,
    но злобно съдбата му кресна
    и смачка пак всичко готово.

    Христо Смирненски
  • Лошо. Но да те питам - колко % е вярата и колко - надеждата? С повечко вяра може и да успееш, момче.
  • Друга ще дойде. Не тъжи!
    Поздрави!
  • Едно е да искаш,
    друго е да можеш
    и трето и четвърто
    да го направиш.
    Казал го е Николай Хайтов
    От мен късмет и обич.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...