perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
4.12.2007 г., 11:11 ч.

Вяра 

  Поезия
536 0 15

Следите ни се губеха в потъващите пясъци,

 а гласовете ни изригваха в протестни крясъци,

че тясна се оказа житейската ни дрешка,

че младостта ни бе попарена от чужди грешки,

че често скланяхме глави пред груби варвари,

че вместо с хитове представяхме се с кавъри.

Но с гордост съхраняваме студентските си книжки,

макар да бомбардирахме света с въздишки,

че носим орисията на скитници,

мечти и мисли на сърдити  битници,

души, разтърсени от нелечими рани,

от трусове житейски, от престъпност на тирани.

Но силата ни бе в нестихващите ни купони,

където властваха неумолимите закони

на вихрените танци и духа на рока,

когато гледахме с възхита скока

на групи като Бостън, Рейнбоу, Пърпъл

и неусетно времето напред издърпа

живота ни трънлив, но интересен,

и трудности редуваха се с песни.

Съдбата удряше ни неведнъж

и нямаше ни слънчев лъч, ни капка дъжд...

И пак облечени сме в старите си дрешки,

и пак сме жертви на престъпни чужди грешки,

когато ножът вече е опрял до кокъл,

а сили няма за сълзи, за плач и вопъл,

но пазим пак на вярата покълналото зрънце

и знаем, че след дъжд изгрява слънце.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??