Вяра
Следите ни се губеха в потъващите пясъци,
а гласовете ни изригваха в протестни крясъци,
че тясна се оказа житейската ни дрешка,
че младостта ни бе попарена от чужди грешки,
че често скланяхме глави пред груби варвари,
че вместо с хитове представяхме се с кавъри.
Но с гордост съхраняваме студентските си книжки,
макар да бомбардирахме света с въздишки,
че носим орисията на скитници,
мечти и мисли на сърдити битници,
души, разтърсени от нелечими рани,
от трусове житейски, от престъпност на тирани.
Но силата ни бе в нестихващите ни купони,
където властваха неумолимите закони
на вихрените танци и духа на рока,
когато гледахме с възхита скока
на групи като Бостън, Рейнбоу, Пърпъл
и неусетно времето напред издърпа
живота ни трънлив, но интересен,
и трудности редуваха се с песни.
Съдбата удряше ни неведнъж
и нямаше ни слънчев лъч, ни капка дъжд...
И пак облечени сме в старите си дрешки,
и пак сме жертви на престъпни чужди грешки,
когато ножът вече е опрял до кокъл,
а сили няма за сълзи, за плач и вопъл,
но пазим пак на вярата покълналото зрънце
и знаем, че след дъжд изгрява слънце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
