8.11.2007 г., 10:11

Вяра

1.5K 0 8
 

Когато се чувстваш сам

и не можеш да кажеш - "знам",

когато те заливат милион въпроси,

които животът носи,

обезверен и сам излез навън,

погледни небето синьо,

чуй вълшебния звън на небесни камбани

и знай, че има кой да брани

душите наши изтерзани.

Подчини се на духа, закърмен в теб,

затвори очи, усети полъха нов

на живота, изпълнен с любов,

и знай, че си готов за живота суров.

Ти вече можеш да кажеш

с гордо вдигната глава:

"Аз мога, аз знам, аз не съм сам."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да знам, че произведенията ми не са много добри, но имам желание за развитие, до колкото е възможно разбира се, с желание се постигат доста неща, нали така?
  • Винаги е хубаво да имаш на кого да се опреш,особено в миговете на пълна самота и отчаяние. Имаш още да поработиш над ритъма и римите
  • Много позитивен стих!!!
    Поздрав!
  • Много ми хареса! С много оптимизъм и жизненост! Браво!
  • Мерси

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...