Вяра
ВЯРА
Аз погалих ти косите...
Ти погледна ме тъй жадно
и прегърнах те аз силно.
И душата ти усетих…
А тя мила, нежна и добра,
тя - мойта си душа...
А времето замира - спира...
то за нас е отредено.
И до мен ще бъдеш ти,
месеци, години... дни.
Ще заспивам до лицето ти засмяно
и ще се събуждам рано
със живота да се боря,
a има ли те теб,
има и живот напред…
24.01.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил МАГ Всички права запазени
