8.08.2023 г., 21:59 ч.

Вярност 

  Поезия
187 0 2

Оставам с тебе, луна...

Ти знаеш всичко за моите нощи.

За безкрайния монолог, обвит в тишина,

зад прозореца…  лицемерен  доносник.

 

Ти си ми... като дружка една.

Като пролет с цветна градина.

Ти си постоянен спасител в ръжта.

Слънчогледова Ван Гог картина.

 

Грейнат ли на небосвода звезди

и пропълзи сумракът индигов,

притеглена от млечния диск

в дълга изповед с тебе се сливам.

 

Знаеш какво на сърце ми тежи.

Страстите с които болея...

Превързваш раните ми със стих,

но образът ти... е древна поема.

 

Оставам с тебе, луна…

Многолика приятелко стара…

Ще те загърбя, ще махна с ръка.

Но знам, че  докрай си ми вярна.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??