Вярност
Оставам с тебе, луна...
Ти знаеш всичко за моите нощи.
За безкрайния монолог, обвит в тишина,
зад прозореца… лицемерен доносник.
Ти си ми... като дружка една.
Като пролет с цветна градина.
Ти си постоянен спасител в ръжта.
Слънчогледова Ван Гог картина.
Грейнат ли на небосвода звезди
и пропълзи сумракът индигов,
притеглена от млечния диск
в дълга изповед с тебе се сливам.
Знаеш какво на сърце ми тежи.
Страстите с които болея...
Превързваш раните ми със стих,
но образът ти... е древна поема.
Оставам с тебе, луна…
Многолика приятелко стара…
Ще те загърбя, ще махна с ръка.
Но знам, че докрай си ми вярна.
© Валя Сотирова All rights reserved.
