cvete21 (Цветелина Янкова)
46 911
14.03.2008 г., 10:37 ч.

Вярвам 

  Поезия
775 0 9

Поглеждам те, но ти си тръгваш,

изчезва сянката в нощта...

В гърдите ми сърцето тръпне,

но си запазвам гордостта.

 

Сълзите ми напират силно,

сподавен вик във мен кънти -

остави ме така безсилна,

да страдам дълги, тежки дни.

 

Обичах те безкрайно много,

забравях себе си дори,

а ти се подигра без милост

със чувствата ми - тъй реши!

 

Върви! Но знай, че някой ден

ще срещнеш твоето момиче,

сърцето ти ще бъде в плен!

Но тя дали ще те обича?

 

Ще шепне ли на глас в нощта

дори насън тя твойто име?

Ще търси ли опора в теб?

Или пък ще е плам изстинал?

 

Дори и да обича, знам,

че ти по нея ще изгаряш!

И ще се чувстваш страшно сам,

когато тя не отговаря.

 

Върви! Дори не се обръщай!

А аз ще търся порив нов!

И вярвам, че ще срещна друга

безумна, истинска любов!

 

© Цветелина Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??