Вярвам
Поглеждам те, но ти си тръгваш,
изчезва сянката в нощта...
В гърдите ми сърцето тръпне,
но си запазвам гордостта.
Сълзите ми напират силно,
сподавен вик във мен кънти -
остави ме така безсилна,
да страдам дълги, тежки дни.
Обичах те безкрайно много,
забравях себе си дори,
а ти се подигра без милост
със чувствата ми - тъй реши!
Върви! Но знай, че някой ден
ще срещнеш твоето момиче,
сърцето ти ще бъде в плен!
Но тя дали ще те обича?
Ще шепне ли на глас в нощта
дори насън тя твойто име?
Ще търси ли опора в теб?
Или пък ще е плам изстинал?
Дори и да обича, знам,
че ти по нея ще изгаряш!
И ще се чувстваш страшно сам,
когато тя не отговаря.
Върви! Дори не се обръщай!
А аз ще търся порив нов!
И вярвам, че ще срещна друга
безумна, истинска любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Янкова Всички права запазени
Поздрави!
