Вярвам в утрото
589
0
0
Вярвам в утрото
Времето ме доведе в късна есен
с пожълтелите страници на живота,
есенният полъх раздуха мечтите
и сърцето ми забравя изстраданите мигове.
Търси щастието нежните чувства,
белите коси чакат топлите длани
и тихият ветрец на душата ти,
която раздава обич,
жадува живота.
Съдбата не ме погали,
не ме стоплиха чувствата.
Вярвам, че сърцето ти ме гали с любов,
вярвам в изречените думи,
вярвам в страстите родени,
вярвам в грейналото утро.
и всичко, което дълбоко душата таи.
Вярвам в любовта, колкото и да боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
