Вярвам в утрото

Времето ме доведе в късна есен
с пожълтелите страници на живота,
есенният полъх раздуха мечтите
и сърцето ми забравя изстраданите мигове.
Търси щастието нежните чувства,
белите коси чакат топлите длани
и тихият ветрец на душата ти,
която раздава обич,
жадува живота.
Съдбата не ме погали,
не ме стоплиха чувствата.
Вярвам, че сърцето ти ме гали с любов,
вярвам в изречените думи,
вярвам в страстите родени,
вярвам в грейналото утро.
и всичко, което дълбоко душата таи. 
Вярвам в любовта, колкото и да боли.