20.03.2010 г., 0:35 ч.

Вярване 

  Поезия
1235 0 18

Не искам да повярвам, че си грешния
(но някак си не ми изглеждаш правилен).
И вярвам ти... и вярвам безутешно
(а всъщност хич не заслужаваш вярване).

Те - думите ти, още ме вълнуват
(кажи ми, че не са напразно казани).
А устните ти помня как целуваха
(еднакво ме обичаха и мразиха).

Дори не се опитваш да излъжеш
(не ми е много трудно да ти вярвам).
И знам, че нямам с тебе бъдеще
(а миналото... леко избледнява).

Въобще не знам до колко съм ти важна
(и важна ли съм всъщност? Или незначителна?)
А ти си моят глад. И мойта жажда
(и няма как съвсем да се заситя).

Не искам да повярвам, че си грешния
(и някак си ще те оприлича на правилен).
Избирам да ти вярвам. Безутешно.
(вземи ме. До последното ми вярване).



                                                                                                                                     посветено

© Теди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??