Вярваш ли си сам?
За очите ти се моля, за блясъка в тях...
За едното ти обаждане и мириса на грях...
За погледа ти благ, изпълнен с неразумие...
За любовта ни и моето безумие...
Доближи ме, чакам те всеки път...
Искам те, запомняй ме и пий от моя дъх...
При мен да се завърнеш, знаеш и къде съм,
... при очите, дето питат: "Моя ли си?"
Недей сега да отричаш, гори в гърдите ти онзи пожар!
Нима не ме обичаш, вярваш ли си сам!?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фатиме Тибер Всички права запазени
