Тя бе леко вятърничево момиче
Така изглеждаше си от далече
Няма зима, няма лете
Все усмихната вървеше.
Още в облаците бели
Намираше вълшебства остарели
А в дъжда вървеше гордо
Без шапка, без чадър, усмихната и ведро
Тя бе леко вятърничево момиче
Но така изглеждаше си само от далече
Всъщност имаше десетки рани
Но поуката си така и не се научи. ...